
В съобщение публикувано на 21.12.05г., CMAS е оповестила, че ако атлет, член на федерация афилиирана към Световната конфедерация, вземе участие в проява, организирана от неафилиирана организцация и в случай че практикуваната спортна дисциплина е в кръга на обичайно организираните от CMAS, то се прилагат следните мерки:
1. На състезателя се отнема спортния лиценз, издаден от CMAS в срок до 31 декември на следващата календарна година;
2. Ако участитето на атлетите е било осигурено и одобрено от тяхната афилиирана към CMAS федерация, на последната се изпраща и официално предупреждение, с което се цели прекратяване на участията на състезателите в подобни прояви;
3. В случай на отказ или повторно нарушение, федерацията ще бъде изключена:
- от съответната спортна комисия, при първо повторно нарушение;
- от Спортния комитет при повторно нарушение.
2. Ако участитето на атлетите е било осигурено и одобрено от тяхната афилиирана към CMAS федерация, на последната се изпраща и официално предупреждение, с което се цели прекратяване на участията на състезателите в подобни прояви;
3. В случай на отказ или повторно нарушение, федерацията ще бъде изключена:
- от съответната спортна комисия, при първо повторно нарушение;
- от Спортния комитет при повторно нарушение.
На практика това е опитът на CMAS да се разправи с алтернативните организации във свободното гмуркане и другите спортове... Ясно като бял ден.
Без да взимаме страна в този спор, все пак не можем да не посочим очевидното - години наред, CMAS се луташе в собствената си бюрокрация и се опитваше да осъзнае, че свободното гмуркане е най-бързо развиващата се подводна дисциплина и от това страдаха само атлетите! През това време само независими прояви даваха възможност на този спорт да диша. А сега, вместо просто да предложи на състезателите по-добра алтернатива, една уважавана организация подлага на натиск собствените си членове. И пак страдат единствено самите атлети.
Без да взимаме страна в този спор, все пак не можем да не посочим очевидното - години наред, CMAS се луташе в собствената си бюрокрация и се опитваше да осъзнае, че свободното гмуркане е най-бързо развиващата се подводна дисциплина и от това страдаха само атлетите! През това време само независими прояви даваха възможност на този спорт да диша. А сега, вместо просто да предложи на състезателите по-добра алтернатива, една уважавана организация подлага на натиск собствените си членове. И пак страдат единствено самите атлети.
Но забраната не се ограничава само до свободното гмуркане! Наистинва ли CMAS вярва, че с подобни мерки ще успее да спре процеса на роене на алтернативни федерации, след като Конфедерацията сама загърбва други традиционни спортове като подводния риболов и стрелбата в изкуствена цел?